Стоя сам в нощта, обгърнат от самота.
Без надежда и без радост, бях решил да сложа край, виждах
само мрак и гадост, а пък всъщност търсех рай...
Във сърцето си нож забих, и с пръсти смачках си душата,
любовта аз убих и погълна ме празнотата.
Стена си изградих и я нараних горката...
Дали съм този, който някога съм бил...
Каква безчувствена лъжа казвам аз, сега!
Животът ми от лъжи изковах си сам в нощта.
Сега съм сянка, образ непознат, погълнат от ужасът.
Ужасът, който не може да бъде назован...
Мракът който броди вътре в мен. Страхът от самия мен.